приказка на линда пилко хуалпа, 13 год.

Приключенията на детето от джунглата и неговите приятели,животните
Автор на текст и рисунки : Линда Пилко Хуалпа,13 години



- Имало едно време едно момче, което живеело със своето семейство в тропическата гора. То много обичало животните. Дошла една маймунка и момчето поискало да я настигне. От страх маймунката се скрила между клоните на дърветата, но детето я проследило, хванало я и я занесло у дома.Майка му, обаче, му казала:
- Не искам да виждам тази маймунка в къщата.
Момчето се натъжило, защото много обичало маймунката и не искало да я върне обратно в гората. Направило клетка и през всичките дни скришом й носило храна.Един ден майката му го видяла как носи храна на животинчето, ядосала се и изгонила маймуната, а детето напляскала.То плакало и от мъка спряло да яде, било много тъжно и един ден не издържало и избягало в гората.Седнало да плаче на едно дърво. Стъмнило се, а детето не се прибирало в къщи. Майка му започнала да го търси отчаяно.На следващия ден когато детето се събудило, що да види: отвсякъде било заобиколено от ягуари, които го дебнели да го нападнат и да го изядат. Детето много се уплашило и не знаело какво да прави. Изневиделица от небето се появил един огромен орел, грабнал детето и го понесъл високо в небето. Така орелът го спасил от гладните и освирепяли ягуари. Момчето помолило голямата птица: ”Освободи ме, моля те, трябва да се прибера у дома!” Орелът го попитал къде живее и на крилете си го отнесъл до дома му, където момчето видяло още отдалеч, че майка му плачела отчаяно. Тя много се зарадвала като го зърнала и му казала: ”Прости ми, детето ми! ”. Майката разрешила на сина си да приютява и да води каквото иска животно в къщи с условието, че после ще го връща обратно в дивата природа, където е неговото място за живеене и където то се чувства най-добре.
А с големия могъщ орел останали приятели завинаги. И оттогава нататък всички били щастливи.

Проект за културен обмен и комуникация между деца от различни култури

ДЕЦА МЕЖДУ КУЛТУРИТЕ


Цели на проекта:

 Проектът има за цел да сложи начало на културен обмен между деца от различни култури ( като начало децата от тропическите гори в Амазония,Перу и децата на България), насърчавайки ценности като уважение към други цивилизации и към природата.
 Създаването на книга и видеоматериали заедно с децата, която да описва обкръжаващата ги среда, техният начин на живот, митове, истории, плодове, животни, кулинарии и по този начин да създаде условие за културен диалог с деца от други етноси.
 Издаването на книгата “Писмо до теб от Амазония” в която децата от Пуерто Малдонадо пишат приказки и разказват за джунглата.
 Историите на децата ще бъдат използвани като педагогически материали, имащи за цел да насърчат отваряне към света и толерантност към различното.


ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ:

 Сенсибилизация на учители, родители и деца спрямо проекта
 Работа с групи от деца, желаещи доброволно да участват в проекта.
 Въвеждане на курсове по артистични практики и изразителност чрез които да се стимулира въображението на децата
 Оценяване и прилагане в практика на идеите на децата, техните критерии за комуникация и развитие като основни действащи лица в диалога.
 Дигитализация и материализация на различните действителности, истории, приказки и артистични практики на децата, за да се получи комуникация от разстояние.
 Превод, редакция и публикация на книга на децата, както и на видео и аудио материалите.
 Презентация на различните дейности на децата.
 Координация с участващите институции и физически тела, като главни познавачи на местната култура.

Търсените резултати:
 Свързването на деца от различни култури, говорещи различни езици и имащи различни светоусещания
 Оценяването на културата, традициите и чуждото като красиво
 Развиването на културен диалог чрез артистични практики и форми на изразителност, чрез опознаването на своето и различното.
 Стимулиране на богатството на мисловния свят на децата, техните звукови и визуални възприятия, културен багаж и фантазии.
 Подсилване на ценности като солидарност, толеранстност, нерасизъм, милосърдие в децата.
 Подчертване значимостта на въображението и креативността в процеса на учене и развитие на децата.
 Обогатяване на културата на децата стимулирайки любопитството им спрямо други култури.


 АПЕЛ
Междукултурният диалог създава почва за ново разбиране на света и е от огромно значение, за да не се изгубят ценности и мъдрости, на които нашата планета земя разчита за своето оцеляване.
Когато една култура бъде представена през очите на децата, досегът до нея придобива друго измерение, а границите падат, като същевременно се насърчават ценности като уважение към други цивилизации и към природата.
Създаването на книга и видеоматериали заедно с децата, която описва обкръжаващата ги среда, техния начин на живот, митове, истории, плодове, животни, кулинарии ще представлява условие за осъществяването на културен диалог с деца от различни етноси.
С издаването на книгата “Писмо до теб от Амазония”, в която децата от Пуерто Малдонадо пишат приказки и разказват за джунглата, историите и легендите ще могат да бъдат използвани като педагогически материали, чиято цел ще бъде насърчаването и възпитаването на толерантност към различното и отваряне към света .

проектът е запазена марка на Мила Банкова

Назиле, Дурмуш и Фаик от село Дъждовница

PLEMETO JINE
Jine, poznati oshte kato piros, sa edni ot naj-izvestnite lovtzi i ribolovtzi, otlichni navigatori, zatova narichani i hora ot rekata. Horata ot plemeto razkazvat, 4e mnogo otdavna anakondata, narechena mapshiri, se jadosala i navodnila gorata. Anacondata imala sin ot edna jena piros i tozi mladez ponjakoga bil anaconda, ponjakoga chovek. Za da zapazi majka si, sinut i’ dal seme ot rastenieto uito i kazal na majka si da go posadi, za da se spasi ot navodnenieto. Kogato jenata posadila uito, to zapochnalo s magicheska sila da raste chak do nebeto. Taka semejstvoto na

jenata se spasilo kato se kachilo na durvoto. Zatova i do den dneshen plemeto se tatuira i otzvetjava s chernia tzvjat na ploda uito, ot blagodarnost na rastenieto che gi e spasilo.
Jenite v tova pleme sa tezi, koito komandvat, te imat glavna rolia vuv vzemaneto na resheniata i sa otgovorni za predavaneto na tradiciite i mudrostta na sledvashtite pokolenia.
Znae se che jine bilo edno ot malkoto amazonski plemena ustanovili otnoshenia s inkite, koito obache ne uspiali da gi zavladeiat. Pirosite im prodavali cacao, kedrovi lodki, rezina i pera ot papagali.
ribolov
lovni streli
Rechnik s dumi ot ezika na jine(piros):
Koshichi: ptitza
Nachi – gladden
Pakni – rastenie
Kokopi -zmiapokrivite na kushtite sa ot pleteni palmovi lista




7

REFORMATA NA ZEMIATA
Razkaz ot plemeto piros
V minaloto horata ne bili dovolni ot zemnata konstrukcia, nito s razpolozenieto na zemite, nito s rasteniata, koito imalo. Zatova pomolili shamana, golemiat lechitel, da popoita bogovete dali ne mogat da napravjat zemna reforma.
Naredil shamanut na vsichki da izkopaiat goliama dupka v zemiata, kudeto vsichki mogat da vleznat, zashtoto nebeto shtjalo da padne na zemiata.Taka vzichki nedostatutzi shteli da izcheznat i zemiata da se preobrazi. Vsichki zapochnali da kopaiat, 5 luni kopali, kopali, jeni, muze, detza. Na petata luna izkopali ogromnata dupka i vsichki se subrali v neja. Jenite noseli yuca, banani, cafe, cacao, vsichki semena, za da mogat da imat za jadene i za da posadjat v novata zemia. Njakoi slozili pruchki v dupkata, za da poddurza gornata chast, da ne se sruti nebeto vurhu tjah.
Nebeto padalo bavno, vsichki bili vutre, posleden vzlenzal shamana. Padnalo okonchatelno nebeto. Togava shamnut naredil na vsichki da izleznat, zashtoto zemnite defekti veche gi njamalo. No vhodut na dupkata bila zatrupana s nebe poveche ot 10metra. Vsichki zapochnali da kopaiat otnovo, njakoi kopaeli i s nokti. 10dni kopali i nakraia izleznali na povurhnostta. Kato izleznali, videli che junglata ja njamalo, nishto njamalo, nito edno durvo, nito edna reka, vsichko bilo piasuk. Slunceto bilo uzasno silno.Bili gladni i zadni, no nito plodove imalo, nito voda. Kushti ne mojelo da posadiat, zashtoto njamalo nito za durveta za letvi, nito lista za pokriv. Zemiata bila kato pustinia.
Togava shamanut izvikal zmiata, koiato s pristiganeto si ostavjala sled izvivashtite si dvizenia reka ∫∫∫, koito sa dneshnite reki v formata na zmia. Togava izvikal pticite, te raznesli semenata, koito jenite subrali i drugi semena i poiknali rasteniata. Ot tjah mojeli veche i kushti da si napraviat, za da imat podslon, kogato vali i sjanka, kogato e mnogo slunchevo. Ot mladite bambukovi trustiki si napravili streli. Pticite donesli i plodovi druvcheta i vsichko ostanalo, koeto dnes go ima v junglata.
Shamanut izvikal i tapira, elenite, maimunite, divoto prase i vsichki ostanali ptici i jivotni, koito doshli edno sled drugo ot predishnata zemia v dneshnata. Dnes obitavat tropicheskite gori i zemiata veche se oformila idealna. Horata bili dovolni ot novoto razpolozenie na sveta, imali hubavi reki, ruchei, jivotni, ptici, hrana. Nishto poveche ne im bilo nuzno. Tova e formata na zemiata, koiato bila idealna za vsichki i v tozi red vsichki bili shtastlivi i do den dneshen, blagodarenie na shamana.
Semejstvo ot plemeto piros v obshtnostta Diamant deca ot Diamant




8

UNDER CONSTRUCTION.....

In Peru, suri is the name for the larvae, or grub, of Rhynchophorus palmarum, a palm weevil commonly found in the Amazon. They're both delicious and nutritious
This Suri, specifically, is from chapaja fruit.
El suri es una larva que se obtiene del tronco del aguaja. Tiene potencialidades nutritivas